Robert Gibb

University of Glasgow
Link to: Institution information and contact

[English, Français, български]

Although I conducted the fieldwork for my PhD in French, and carried out research in Danish and English for a subsequent pilot study, I have only recently started to become aware of some of the issues raised by ‘researching multilingually’ (Holmes et al 2013) or by the use of more than one language in research projects. Over the past seven years, four experiences have drawn my attention to the multilingual dimensions not only of research but also of other kinds of work. The first was the research I conducted in Paris from 2007 to 2009 as part of an AHRC-funded project, conducted in collaboration with Professor Anthony Good (University of Edinburgh), which investigated processes of cultural and linguistic translation and interpretation in refugee status determination procedures in the UK and France. I learned much from observing and interviewing interpreters, protection officers, rapporteurs, judges, lawyers and members of refugee-support organisations who use a number of languages in the course of their daily work. The second was my involvement from 2010 to 2011 in an AHRC-funded research network on ‘Language and Social Structure in Urban France’ that brought together researchers from the disciplines of sociology, social anthropology and linguistics. This provided me with a valuable opportunity to learn more about the relationship between sociology and sociolinguistics, and, in a more general way, encouraged me to take a greater interest in recent and current research in sociolinguistics. Thirdly, my awareness of issues raised by ‘research multilingually’ has been increased by the PhD students I’ve had the pleasure to supervise in recent years at the University of Glasgow. They have conducted research on a fascinating range of topics using languages such as French, German, Greek, Finnish, Slovak and Swedish, as well as English. Last but not least, I learned much from discussions with colleagues as we developed the ‘Researching Multilingually at the Borders of Language, the Body, Law and the State’ project, which was subsequently funded by the AHRC. I am looking forward over the next three years to further increasing my awareness and understanding of the complex issues involved in researching and working multilingually through collaborating with them and through undertaking field research in Bulgaria with a range of people who all use more than one language themselves in their professional activities.

Même si j’ai effectué le travail de terrain pour mon doctorat en français, et ensuite mené des recherches en danois et en anglais dans le cadre d’une étude pilote, ce n’est que récemment que j’ai commencé à prendre conscience de certaines des questions soulevées par « la recherche multilingue » (Holmes et al 2013) ou par l’utilisation de plusieurs langues dans un projet de recherche. Quatre expériences au cours des sept dernières années ont attiré mon attention sur les dimensions multilingues non seulement de la recherche scientifique mais aussi d’autres types de travail. La première est l’enquête de terrain que j’ai menée entre 2007 et 2009 à Paris dans le cadre d’un projet financé par le AHRC et réalisé en collaboration avec le professeur Anthony Good (Université d’Édimbourg). Ce projet a examiné les processus de traduction et d’interprétation culturelle et linguistique dans les procédures de détermination du statut de réfugié au Royaume-Uni et en France. J’ai beaucoup appris en conduisant des entretiens avec des interprètes, des officiers de protection, des juges, des avocats et des membres d’associations de soutien aux réfugiés et en les observant utiliser plusieurs langues dans leurs activités professionnelles respectives. La deuxième expérience était ma participation entre 2010 et 2011 à un réseau de recherche financé par le AHRC qui a réuni des chercheur.e.s en sociologie, ethnologie et sociolinguistique autour du thème « Langue et structure sociale dans la France urbaine ». Nos échanges m’ont permis d’acquérir une connaissance plus approfondie des rapports entre la sociologie et la sociolinguistique et, de manière plus générale, m’ont amené à porter un plus grand intérêt aux recherches récentes et actuelles en sociolinguistique. Troisièmement, les chercheur.e.s dont j’ai eu le plaisir de diriger les thèses de doctorat ces dernières années à l’Université de Glasgow m’ont également sensibilisé aux questions soulevées par « la recherche multilingue ». Leur travaux ont porté sur des sujets divers et passionnants et ont été menés en utilisant des langues comme l’allemand, le finnois, le français, le grec, le slovaque et le suédois, ainsi que l’anglais. Last but not least, j’ai appris énormément des collègues avec qui j’ai travaillé sur le développement du projet « Researching Multilingually at the Borders of Language, the Body, Law and the State », qui a été ensuite financé par le AHRC. Je me réjouis à l’idée d’approfondir encore plus ma connaissance et ma compréhension des enjeux complexes associés à la recherche et au travail « multilingue » au cours des trois années à venir en collaborant avec elles/eux et en faisant une nouvelle enquête de terrain en Bulgarie auprès de personnes utilisant plus d’une langue dans le cadre de leurs activités professionnelles.

Въпреки че проведох теренната работа за докторската ми дисертация на френски и последващo пилотнo проучване на датски и английски, едва наскоро започнах да съзнавам пo-ясно някои от въпросите и проблемите, които повдига „многоезичното провеждане на изследвания” (Holmes et al 2013), или използването на повече от един език в изследователски проекти. През последните седем години четири аспекта от моя опит привлякоха вниманието ми към езиковите измерения не само на научните изследвания, но и на други видове работа. Първият е изследването, което проведох в Париж от 2007 до 2009 г., като част от проект, финансиран от Британския държавен съвет за изследвания в областта на изкуствата и хуманитарните науки (AHRC), проведен в сътрудничество с професор Антъни Гуд (Единбургски университет). Проектът изследва процесите на културен и езиков превод, както устен, така и писмен, в процедурите за определяне на статут на бежанец във Великобритания и Франция. Научих много от наблюденията и интервютата ми с преводачи, служители по закрилата, докладчици, съдии, адвокати и членове на организации за подкрепа на бежанци, които използват редица езици в хода на ежедневната си работа. Вторият ми опит беше участието в мрежата „Език и социална структура в градска Франция”, също финансирана от AHRC в периода 2010 – 2011 г., която събра изследователи от областта на социологията, социалната антропология и лингвистиката. Участието ми ми предостави ценната възможност да науча повече за връзката между социологията и социолингвистиката и ме насърчи да обърна повече внимание на социолингвистичните изследвания в работата ми. На трето място, осведомеността ми по въпросите, повдигнати от „многоезичното провеждане на изследвания”, беше повишена от докторантите, на които съм имал удоволствието да бъда научен ръководител в Глазгоуския университет през последните години. Те проведоха изследвания върху голям диапазон от теми, използвайки езици като френски, немски, фръцки, фински, словашки и шведски, както и английски. Последно, но не на последно място, научих много от дискусиите с колегите ми в процеса на разработване на проекта „Многоезично провеждане на изследвания на границите на езика, тялото, правото и държавата”, в последствие финансиран от AHRC. Очаквам с нетърпение да продължа да развивам разбирането си на сложните въпроси, свързани с работата и провеждането на изследвания на няколко езика, чрез съвместната ми работа с тях през идващите три години и провеждането на теренно проучване в България с хора, които използват повече от един език в професионалните си дейности.

Back to top